Добре дошли у Дръмша!

Името

Всичко в Дръмша е загадка. Като почнеш от енергийното поле между Царичина и Дръмша, минеш през легендите и хората и стигнеш до името. Името "Дръмша" ни оставя най-различни посоки за етимологично тълкуване, които най-често не могат да бъдат обосновани.

Едни казват, че Дръмша била дъщеря на цар Самуил или брат му Аарон. Тя имала две сестри - Балша и Царичина, като и трите получили зестра по едно село. Разбира се, Дръмша била най-красива от трите сестри. Тя дори била най-прекрасната жена, която някога имало на земята. Според легендата обаче турски велможа или самият султан я поискал за своя харем. Дръмша гордо отказала и предпочела смъртта пред новия си жених.

Колкото и романтично да звучи легендата за гордата принцеса, Цар Самуиловите дъщери са живели почти четири века по-рано от османското нашествие. Все пак легендата за царския произход на Балша, Дръмша, Царичина и Бояна е запазена и в едноименните села.

- Истината е, - смигва дяволито някой Дръмшанин - че пъто към Дръмша бил много разнебитен. Турците кога идвали не могли да плячкосат селото, защо си счупили колите. "Шашашав друм, шашав друм" - та те от там е останало Дръмша. Оно пъто още  йе шашав...

Османлиите може спокойно да са си строшили "каруците" по дръмшенските друмове, но едва ли са казали, че "друмът" е "шашав". Такива думи на турски просто няма. Съществува думата "durum", но тя е със значение `положение, статус` и няма нищо общо със славянското друм (от грц. дромос - път). "Шашав" произхожда наистина от турското şaşırtmak (шашардисвам се), но означава  обърквам, смущавам, улисвам, а не "лош".

Според най-големиет драмшенски авторитети, произхода на името трябва да се търси в дръмшенската дума за храсталак и шума (шумки), съответно "друмак" и "дръмки". Всеки може да прецени сам за себе си колко е достоверна тази етимология.

Вероятно името на Дръмша наистина е свързано с понятието "път". Дръмша е своеобразен проход, чийто жители са имали определени привилегии в османско време. Те били войнуци или войнугани. Войнуците се грижели на смени по 6 месеца годишно за султанските коне и  били използвани като косачи на султанските ливади. За войнугански села били избирани основно добри стратегически обекти, а в пограничните райони войнуците имали ролята на граничари. Това кара някои дръмшани да приемат, че предците им са пазели прохода и така поминъкът им е дал името на селото.

Коментарите по интернет ни представят съвсем друга картина. Според някои потребители името има връзка с титлата "дурум шах" (евентуален прабългарски произход), а според други е свързано с тракйското "дръме [drume, dryme]". Не само интернет потребителите, но и някой изследователи приписват на "Дръмша" прабългарския произход - "От старинен прабългарски произход са и имена като Бисерча, Кюлевча, Сатовча, Невша, Дръмша, завършващи с особените източни суфикси Ч А и Ш А, характерни за Памир и Хиндукуш." (Колев, Петко и Димитров, Димитър История на Българите потребност от нов подход) 

Така, поне засега, не можем да дадем задоволителна етимология на името. Въпреки това, то си остава също толкова звучно и красиво, колкото и самото село.

Езикът

Едно от нещата, с които Дръмша е известна е "дръмшенският език".  Става въпрос за дръмшенския диалект, на който се списва и дръмшенският вестник. Всъщност дръмшенският вестник -   "Дръмшенска гордос" , е първият по рода си вестник в България. В него се пише само на шопски и не се признава никакво друго наречие, па камоли книжовен български. Основната цел на вестника е да запази дръмшенското наречие, като докладва за дръмшенските традиции, празници, вярвания, а защо не и за световната култура.

Ако се интересувате от нашия диалект започнете с нашия Кратък дръмшенски разговорник.